изкореня̀вам, -аш, несв.; изкореня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изтръгвам, изскубвам с корен растение от земята. С взрив разбили планините, / изкоренили лесове. Смирненски. Изкоренявам дърво. Изкоренявам цвете. 2. Прен. Премахвам нещо изцяло, до край; унищожавам, изтребвам. Бащина клетва къща запустява, а майчина — дом изкоренява. Погов. изкоренявам се, изкореня се страд.
|