изкорỳбен, -а, -о, прил. 1. Който е издут, извит навътре или навън. Изкорубен под. Изкорубена дъска. 2. За дърво — в който има хралупа, коруба. Двамата спряха на улицата до стара изкорубена черница. К. Петканов.