изкрещя̀вам, -аш, несв.; изкрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изкрещя̀л, -а, -о, мн. изкрещѐли, св., непрех. Изведнъж, неочаквано издавам крясък. Някоя кокошка подскача и изкрещява, клъвната от друга. Йовков. || Изведнъж изговарям нещо раздразнено, с висок глас; изкрясквам. Аз ли? Мене ли обвиняваш! — изкрещя Павел гневно. Елин Пелин.
|