изкря̀сквам, -аш, несв.; изкря̀скам, -аш, св., непрех. Изведнъж издавам крясък. Обажда се и нощна птица, изкряска в тишината, па млъкне. Вазов. || Изговарям нещо изведнъж много възбудено; изкрещявам. Конете дръж, ти казвам! — изкряска му Васил. Йовков.
|