изкỳпвам -аш, несв.; изкỳпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Понасям, изтърпявам страдание заради някаква вина, грях и др.; изплащам. Всеки си казваше, че тоя човек със своите заслуги през войната напълно изкупи прегрешенията си. Вазов. В скръбта изкупва си греха. Вазов. || Заслужавам прошка с някаква постъпка. Искаше да намери нещо, което да изкупи и намали поне малко вината му. Йовков. изкупвам се, изкупя се страд.
|