изкусѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което изкушава някого; съблазнител, прелъстител. || Рел. Дявол, сатана. Самият сатана тук има пръст, — каза игуменът. Или това момче е сам изкусителят, който се е вмъкнал тук да ни погуби. Елин Пелин.