изкуфя̀вам, -аш, несв.; изкуфèя, -èеш, мин. св. изкуфя̀х, прич. мин. св. деят. изкуфя̀л, -а, -о, мн. изкуфѐли, св., непрех. 1. Рядко. Ставам кух. 2. Прен. Оглупявам, изглупявам. Колкото старее, толкова повече изкуфява.