изкъ̀лчвам, -аш, несв.; изкъ̀лча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Измествам става на кост от правилното ѝ положение; навяхвам, измятам. Веднъж (Рубен) падна от стълбичката, изкълчи си крака и оттогава понакуцваше. Ем. Коларов. 2. Прен. Разг. Изопачавам. Изкълчена мисъл. изкълчвам се, изкълча се страд.
\n
|