изкъ̀лчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изкълча. 2. Като прил. — а) За крак, ръка: изместен от ставата. Боли ме изкълчената ръка. б) Прен. Изопачен, преиначен. Изкълчена поза. Изкълчен изговор.