изкъ̀ртвам, -аш, несв.; изкъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изтръгвам, измествам със сила от мястото му нещо здраво прикрепено; разбивам, разтрошавам. Разсвирепялата стихия с бясна стремителност поваляше на една страна столетната гора, като че искаше да я изкърти. Вазов. Като събра всичките си сили, с отчаяние и последен напън на Самсона той изкърти железата на прозореца и избяга. Йовков. Изкъртиха му зъбите. 2. С къртене отделям нещо от друго; олющвам, откъртвам. Изкъртвам мазилката. изкъртвам се, изкъртя се страд.
|