излèко нареч. Полека, тихо, едва, полекичка. Гласовете ечаха в нощната тишина самотни и диви и нито с вик на животно, нито с ехо не отвръщаше гората, само излеко прошавваха върховете на долните клони. Ст. Загорчинов.