излѝвам, -аш, несв.; излèя, -èеш, мин. св. изля̀х, прич. мин. св. деят. изля̀л, -а, -о, мн. излѐли, прич. мин. страд. изля̀н, -а, -о, мн. излèни, и изля̀т, -а, -о, мн. излèти, св., прех. 1. Правя някаква течност да изтече; разливам, проливам, изсипвам. Бай Ганьо не можа да поеме право чинията със супата, която му подаде стопанката, и изля доста от нея върху масата. Ал. Константинов. || Отливам, отсипвам. Излей от млякото, за да стане точно половин литър. 2. Наливам нещо разтопено в калъп, за да придобие определена форма след като изстине, изсъхне или се втвърди; отливам. Тия скъпоценни венци бяха дарени от Иван Асена II. Той бе заповядал да ги излеят от златните чаши, що бе намерил в шатъра на кир Тодора. Вазов. Изливам куршуми. 3. Прен. Давам външен израз на чувства, преживявания и др. Душата на стареца не намери ни съчувствие, ни утеха от сина си, пред когото изля набраните с години мъки. Елин Пелин. Изливам възторга си. изливам се, излея се страд.
|