излиня̀вам, -аш, несв.; излинèя, -èеш, мин. св. излиня̀х, прич. мин. св. деят. излиня̀л, -а, -о, мн. излинèли, св., непрех. Постепенно изгубвам цвета си или здравината си; избледнявам, изтънявам. Множество излинели фотографически образи (висяха) по стената. Вазов. Студът хапеше немилостиво, вятърът се навираше в шията, пронизваше излинелия шинел. Д. Добревски.
|