излѝтам, -аш, несв.; излетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. излетя̀л, -а, -о, мн. излетèли, св., непрех. 1. Напускам с летене определено място; отлитам, изхвръквам. Самолетът излита. Птицата излита от гнездото си. || Прен. Обр. Издигам се нагоре. Пред очите ми западаха тежките снаряди и бойците видя а ясно как към небето отново излетяха тъмни гейзери пръст. Вежинов. 2. За леко, въздухообразно вещество — изпарявам се. Ако загреем разтвора до капене, наличното количество от амониевия карбонат се разлага; амонякът и въглеродният двуокис излитат.
|