измàма ж. 1. Подвеждане, заблуждаване на някого, с цел да бъде излъган; измамване, лъжа. Воденичарят разбра още от пръв път мръсното намерение, което скриваше тая плитко скроена измама. Вазов. || Вероломство, предателство. Той биде предаден и от един поп! / Тоя низък роб / ... / Дякона погуби чрез черна измама. Вазов. 2. Лъжлива представа за нещо; заблуда, илюзия. В съня си те виждат — о сладка измама! — / че стигат честити честита страна. Лилиев. Оптическа измама.
|