измèствам, -аш, несв.; измèстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Местя някого или нещо от мястото му; отмествам. Задружно изместихме камъка от пътя. Измествам си костта. 2. Заемам мястото на някого или на нещо, като го отстранявам; заменям, сменям. Навред патриотическите мотиви изместиха лигавите любовни песни на песнопойките. Вазов. измествам се, изместя се страд. □ Измествам въпроса — давам друга насока на въпроса.
|