измѝвам, -аш, несв.; измѝя, -ѝеш, мин. св. измѝх, прич. мин. страд. измѝт, св., прех. 1. С миене изчиствам нещо. Гергана вода налива, / бели си крака измива. П. Р. Славейков. Измиваме си саждите от лицето и ръцете и тръгваме низ улиците, като че сме тамошни. Ал. Константинов. || Прен. С вода премахвам нещо. Някъде дъждът беше измил мазилката и оголил сивите ръбове на гранитните камъни. Хар. Русев. Дъждът беше измил разноцветните им (на знамената) бои. Йовков. 2. Прен. Заличавам, изличавам, премахвам. Измивам позор. Измивам срам. измивам се, измия се възвр., страд. □ Измивам си ръцете — прехвърлям другиму отговорността
|