измѝрам, -аш, несв.; измрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. измря̀л, -а, -о, мн. измрèли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Умираме всички. Тая риба като измряла, напълнила със смрад всичките околни езера и бърда. Вазов. Лулчо не послушал хаджи Генчо, и овцете му измрели от шапа. Каравелов. Децата им измряха.
|