измѝтам, -аш, несв.; изметà, -èш, мин. св. измèтох, прич. мин. св. деят. измèл, св., прех. 1. С метене изчиствам; почиствам, помитам. Напръсква след това открития под и грижливо измита цялата стая. Влайков. || С метене събирам, изкарвам. Изметох сметта. 2. Прен. Разг. Унищожавам, премахвам. Той бе богат — стада му мор измита, / сеитбите застига ураган. К. Христов. измитам се, измета се страд.
|