измѝтам се, -аш се, несв.; изметà се, -èш се, мин. св. измèтох се, прич. мин. св. деят. измèл се, св., непрех. Разг. Пренебр. Махам се, отивам си от някъде. Хайде, а обирай си парцалите! — захвана свекърът, като се залюшка към къщи. — И измитайте се из къщата ми! Не ща ви! Влайков.
|