|
изморя̀вам1, -аш, несв.; изморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Причинявам умора; изтощавам, обезсилвам. Пътят до градината ме измори. Л, Стоянов. изморявам се, изморя се страд.
изморя̀вам2, -аш, несв.; изморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За болест, мор и др. — причинявам смърт на всички или на мнозина: изтребвам, унищожавам. Чумата изморила много народ. || С мор изтребвам, унищожавам; уморявам. Ти знаеш ли, че ще изморите до крак свинете и ще причините щети за населението с милиони. Чудомир. 2. Докарвам някого до пълно изтощение от глад, суша, жега и др. Над селото а навред по околията се бе застояла страшна суша, която изпогори всичко, изпосуши кладенци и извори, измори добитъка за вода. Елин Пелин.
|