измъ̀квам, -аш, несв.; измъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измъ̀кнат, св., прех. 1. Извличам, изтръгвам нещо с усилие: едва изтеглям. Краката ѝ (на баба Илиица) се забиваха до прасците в пясъка и след тая страховита половинчасова борба колът се позаклати, дупката се поизхалтави и тя го измъкна най-после из почвата. Вазов. То (серкмето) го повлякло и той се цамбурнал във вира. Едва го измъкнала на Червен Ивана момчетата като сом на пясъка. Чудомир. || Изтеглям, изваждам нещо от някъде, където е пъхнато, втъкнато или скрито. Видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах / остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го. П. П. Славейков. Вълко измъкна отнякъде бутилка вино. Двамата седнаха да се черпят и да търсят име за сърнето. Ем. Станев. 2. Отвличам, отмъквам. Отгде мога да бъда сигурен, че някоя нощ няма да дойдат вкъщи да ме измъкнат. М. Марчевски. 3. Провирам, подавам нещо отнякъде. Там една костенурка, измъкнала главата си, гледаше любопитно към него. Вазов. измъквам се, измъкна се страд.
|