измъ̀квам се, -аш се, несв.; измъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Излизам из нещо. Измъкнахме се от задушното скривалище. 2. Излизам незабелязано. През нощта народният учител Найден беше се измъкнал от Глухаре с още седемнадесет момчета. А. Каралийчев. 3. С усилие излизам от някъде и успявам да избягам; отскубвам се, отървавам се. Хотелджията бързо се измъкна аз ръцете на Бръчкова и из стаята и,... уплашен тичаше. Вазов. 4. Диал. Бързо израствам на височина. Понаякнала бе и тя, измъкнала се бе и беше станала височко и стройно момиче. Влайков.
|