изнакля̀квам, -аш, несв.; изнакля̀кам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Наклякваме мнозина или всички. Събрани на купчини, едни високо и оживено се разговаряха, други пък, изнаклякали на земята, дялкаха с ножчетата си по някоя клечка. Йовков.