изнамѝрам, -аш, несв.; изнамèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Създавам нещо ново, обикн. в областта на техниката; правя откритие, откривам, изобретявам. Никой не отрича, че механическите машини са изнамерени под влияние на чисто икономически причини. П. П. Славейков. Това не значи обаче, че нещата отсъстват, щом думите не са още изнамерени. Вазов. 2. Намирам нещо между много други неща. Той скоро я изнамери (къщата) и с трепет позна двата прозореца на Радината стая. Вазов. изнамирам се, изнамеря се страд.
|