изневеря̀вам, -аш, несв.; изневеря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Нарушавам верността, предаността си към някого или нещо. Обичам те безумно. Но ако някога забележа, че ми изневеряваш,... мисли му! Смирненски. Не, той никога не ще изневери на дълга си, никога. Йовков. 2. Прен. Отказвам се да служа; преставам да служа. Но и при най-силното напрежение идат минути, когато силите отпадат и изневеряват. Йовков. Паметта ми изневерява.
|