изнèжен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изнежа. 2. Като прил. — който е деликатен, крехък, слаб, податлив на заболяване. Марин се завърна горд, напет, възсух, но изнежен, сякаш никога не беше го пекло слънце. Караславов. Изнежени ръце.