изнемощя̀вам, -аш, несв.; изнемощèя, -èеш, мин. св. изнемощя̀х, прич. мин. св. деят. изнемощя̀л, -а, -о, мн. изнемощèли, св., непрех. Оставам без сили; отпадам, отслабвам. Спряхме на почивка и войниците, изнемощели и капнали от умора, сякаш не седнаха, а просто паднаха връз раниците си. Йовков. Той се обърна към ранения, който лежеше зад него, изнемощял от кръвоизлива си. Дим. Димов.
|