изненàда ж. 1. Нещо, което се случва неочаквано, ненадейно. Страхът го измъчваше жестоко. Цялата обстановка му се струваше несигурна и пълна с изненади. Дим. Димов. Приятна изненада. 2. Чувство, породено от нещо, което се е случило неочаквано, ненадейно. И той ясно си представяше голямата радост на сестра си, първата ѝ изненада,, когато видеше пръстена. Йовков.
|