изнѝквам, -аш, несв.; изнѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За растения — показвам се, излизам от земята навън; покарвам, пониквам. Планински цветя небесни, / ... / за кого изниквате, цъфтите / тук високо, де орел се вие? Вазов. Тъй както го (семето) хвърляш ти на гнезда, на гнезда ще изникне. Йовков. 2. Прен. Показвам се, появявам се ненадейно, непредвидено, неочаквано. В това време из нивите на бае Пасун изникна, като мак, някакво момиче с червено чадърче. Елин Пелин. Изникват все нови и нови въпроси.
|