изнѝско нареч. 1. С нисък, тих глас. И дълго тамо се съседките така / разправяха,... / ... / и реч по реч се бавно, / изниско нижеха и бозна до кога / се биха низали. П. П. Славейков. 2. В съчет. с глаголи като гледам, изглеждам, поглеждам — изпод вежди, с неодобрение, недружелюбно. А той ги погледнал, погледнал изниско над очилата, поизмънкал нещо и запрелистял тефтера. Чудомир. Дълбоко в сърцето си / мъката крие / и гледа ни / някак изниско. Вапцаров,
|