изобличàвам, -аш, несв.; изобличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разкривам пред други лица неморална проява, постъпка на някого. Той не търпеше безчестията на другите и с риск на жертви се хвърляше да ги изобличава и бичува. Величков. изобличавам се, изоблича се страд.
|