изолàция ж. (фр.). 1. Отделяне на нещо от допир с околната среда; изолиране. Изолацията на електрическата мрежа бе направена лошо. 2. Материали, с които се изолира топлина, електричество и др. Забранява се употребата на азбестови термични изолации. 3. Прен. Прекъсване на връзката с околната среда и отделяне от нея. || Отделяне на болни в отделна стая или сграда за предпазване от зараза. Тази болест налага изолация.
|