изòпвам, -аш, несв.; изòпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изòпнат, св., прех. Остар. Опвам нещо да се изтегли или оправи; изпъвам. Донася от килера шарената черга и я изопва върху тях. Влайков. Една люта, парлива завист изопваше лицето на Бранкова. Вазов. Изопвам въже. изопвам се, изопна се страд.
|