изорàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изора. 2. Като прил. — а) За земя: разработен чрез оран. Изорана нива. б) Прен. Направен на бразди, на дупки; обезобразен. Навсякъде земята беше изорана от окопи. Йовков. В неговото изорано от шарка лице не се забелязваше ни тъга, ни униние. Вазов.
|