изостàвен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изоставя. 2. Като прил. — а) Който не се обитава; напуснат. Безмълвна тишина царува в мъгливото поле и в безлюдното, изоставено село. Йовков. Изоставен дом. б) Който не се използва; захвърлен. Понякъде стърчеше сред полуизораната черна нива, като скелет, някое изоставено рало. Вазов. в) Оставен без грижа и внимание; пренебрегнат, отритнат. Струваше му се, че е неизлечимо болен, че никой не е тъй изоставен и злочест като него. Йовков.
|