изостàвям, -яш, несв.; изостàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Оставям нещо напълно, напускам, зарязвам. Има една дума — не живее ли човек в къща, изостави ли я, от само себе си вземе да се събаря полека-лека. Кр. Григоров. 2. Преставам да се занимавам, да полагам грижи или да се интересувам от нещо; занемарявам. Още по-строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Вазов. изоставям се, изоставя се страд.
|