изòстрен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изостря. 2. Като прил. — а) Който е направен остър. Изострен кол. б) За внимание, бдителност, ум, слух и др.: който е станал много възприемчив, чувствителен; заострен. Изострено внимание. Изострена бдителност. Изострен слух. Изострени нерви
|