изпàдам, -аш, несв.; изпàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам от някъде, където съм бил поставен. Старецът увисна на ръцете им и се сгромоляса на прага като камък, изпаднал от някой стар зид. Елин Пелин. Старият учител опита да изплюе залепилата се угарка на долната му устна, за да им отвърне, но тя не изпадна. Ст. Даскалов. 2. Рядко. Случайно се намирам някъде, попадам някъде. Григор беше грък и беше изпаднал в Пазарджик заедно с един билярин, също грък. Величков. У един бай Ганьов роднина беше изпаднала една ръчна хармоника с клавиши. Ал. Константинов. 3. Преминавам в някакво ново състояние или положение. Беше изпаднал в голяма нужда за пари. Йовков. Изпаднеш ли в злочестина, — знай, че нямаш приятели. В. Друмев. Изпадам в отчаяние. 4. Изгубвам имот, богатство: обеднявам, осиромашавам. Сега Велчо бе изпаднал много. Дядо Славчо го викаше често да му работи все го окайваше. Влайков. 5. Отслабвам телесно, отпадам. Па и каква беше хубавица! — сега тя е изпаднала, очите ѝ са хлътнали в главата, челото ѝ е набръчкано,... все от тегло, от жалби и ядове. Влайков.
|