изпèчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изпека. 2. Като прил. — а) Печен колкото трябва, колкото е нужно. И несметно / куршуми лееха ковачници цял ред, / и фурни хвърляха изпечен пексимет. П. П. Славейков. б) Обгорял от слънцето и придобил мургав цвят. Мургавото му изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов. в) Който има голяма опитност, който е навикнал на нещо; закален, як. Тя е пъргава като майка си и изпечена е на всякакви къщни работи. Влайков. || Който е със закоравели лоши навици. Изпечен мошеник. Изпечен крадец.
|