изпѝсквам, -аш, несв.; изпѝскам, -аш, св., непрех. Надавам изведнъж кратък писък. Когато видя голия меч у Емексиза, тя изписка и се затече при тейка си. Вазов. Жално изписква кавалът и млъква. Йовков. || Разг. Изговарям нещо сопнато, високо. Къде пак бе! — изписка жена му. Вазов.
|