изпѝтан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изпитам1 и от изпитам2. 2. Като прил. — а) Калèн, твърд. Изпитан боец. || Сигурен, верен. Там са моите соколи, / изпитани момци, горещи глави. Вазов. б) Много опитен, вещ. Пред тях беше стар, изпитан майстор, от когото много нещо можеше да се научи. Йовков.
|