изпитàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За поглед, очи — който търси да узнае, да разбере нещо; проницателен, любознателен. През целия ден на нивата тя чувстваше, че я следи неговият изпитателен, строг и хладен поглед. Елин Пелин. 2. Предназначен за опити или изследвания; изследователски. Земеделски изпитателен институт.
|