изплàвам, -аш, несв. и св., непрех. 1. Изплувам. И както той седи в забрава, / разтварят се вълни — / русалка дивна там изплава / из морски глъбини. П. П. Славейков. Сред пяната грозна медуза изплава. К. Христов. 2. Прен. Разг. Излизам от опасно, трудно положение. Вълчан е опитен. Той ще изплава при всички обстоятелства, които биха се изпречили на пътя му, — рече Горан. Ив. Хаджимарчев. 3. Прен. Поет. Постепенно, бавно се появявам, ставам виден. Над потъмнелите клони на дърветата изплава месецът. Караславов.
|