|
изплàквам1, -аш, несв.; изплàкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Изчиствам с плакнене, измивам. Гребна с греблото топла вода от черното менче, поля му да си изплакне ръцете и заговори боязливо. А. Каралийчев. Изплаквам си устата. Изплаквам съдовете. изплаквам се, изплакна се страд.
изплàквам2, -аш, несв.; изплàча, -еш, мин. св. изплàках, св. 1. Непрех. Заплаквам изведнъж и за кратко. Сега най-малкото човече, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. Вазов. 2. Прех. Поет. С плач, с плачене изказвам, споделям мъката, болката си. Дъждът с безброй сълзи изплака / набраната във зной тъга. Хр. Радевски. □ Изплаквам си очите (разг.) — повреждам си очите, разболявам се от много плач. О, колко свят във бой изгина! / Спят те в незнайни гробове, / а майките очи изплакват. К. Христов.
|