изпламтя̀вам, -аш, несв.; изпламтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпламтя̀л, -а, -о, мн. изпламтèли, св., непрех. За огън, пламък — пламвам за кратко време изведнъж и буйно. Огънят изпламтя, като че ли наляха масло в него.