изплѝтам, -аш, несв.; изплетà, -еш, мин. св. изплèтох, прич. мин. св. деят. изплèл, св., прех. Плета всичко докрай. Моми ѝ венци изплели, / момци ѝ гробник сковали. П. Р. Славейков. Когато конят стоеше в яхъра, той му изплиташе гривата и опашката на плитки. Йовков. || Обр. Слънцето изплита своята тънка златиста паяжина. Смирненски. изплитам се, изплета се страд. □ Изплитам си кошницата (разг.) — постигам си желанията, задоволявам интересите си. Изплете си наш Светослав кошницата, па излъга и бога и народа, — каза друг. Вазов.
|