изплỳвам, -аш, несв. и св., непрех. 1. Излизам на бряг или над вода чрез плуване; изплавам. Плувците изплуваха на брега. || Издигам се, излизам на повърхността на течност. Маслото изплува над водата. 2. Обр. Показвам се, появявам се. Слънцето изплува като огромно кълбо над планините. Л. Стоянов. || Прен. За чувства, мисли и др. — появявам се. В съзнанието му изплува печалната участ, в която бяха изпаднали семействата на другари, загинали вече в борбата. Дим. Димов. 3. Разг. Измъквам се, изтръгвам се, отървавам се от тежък, несносен живот. И всред тази отчайваща, безизходна селска немотия, синът му Стоян беше изплувал сам. Дим. Димов.
|