изплю̀вам, -аш, несв. и св.; изплю̀я, -ю̀еш, мин. св. изплю̀х, прич. мин. страд. изплю̀т, св., прех. Изхвърлям като плюя. Един черен до половината вол дъвче някаква хартия и нито я гълта, нито я изплюва. Йовков. изплювам се, изплюя се непрех. □ Изплю камъчето — а) Престана да мълчи, да се въздържа. б) Неволно издаде тайната.
|