ѝзповед, -тà, мн. -и, ж. 1. Разкриване пред някого на лични чувства, преживявания или постъпки; признание. Той не се съмняваше в успеха си, защото добре познаваше средствата, които можеха да склонят към изповед и най-коравия престъпник. Йовков. Аз на тебе само го открих, като една изповед. Вазов. 2. Църк. Признаване и изказване пред свещеник всички грехове в знак на покаяние.
|